Административната сграда е разположена на най-източната ниска тераса, чийто подпорен зид я отделя на запад от Патриаршеския комплекс. Сградата е построена като езически прабългарски храм в началото на ІХ в. Тя представлява два вписани правоъгълника с външни размери 18х14 м. В резултат от това, около вътрешният четириъгълник от трите страни са се оформили неразчленени коридори. След християнизацията на България, подобно на редица капища, тя не е разрушена, а преустроена  и използвана като представителна светска сграда. Южният коридор е оформен като триделно преддверие. Нейната вътрешност през столичния период е обновена, за което свидетелстват откритите късове декоративна украса и прозоречно стъкло. Откритите фрагменти от бази, колони и капители свидетелстват за наличие и на колонади. Предвид близостта ù до Източната порта на Вътрешния град възможно е именно тук да са оказвали първи прием на гостите, докато чакат за среща с владетеля. Подобно на Дворците и тук пространствата около сградата са решени посредством плочници, покриващи трасетата на три водопровода и два канала.

През византийското владичество районът около сградата е гъсто застроен, съобразно нуждите на византийската администрация. Настилките около сградата са запазени. Възможно е и някои от водопроводите и каналите да са продължили да функционират. От изток е прилепена двуделна сграда, с посока изток-запад. Запазеният плочник от север, водещ към Сградата с пещи подсказват, че вероятно през този период е имало вход от север. Тя се превръща в стратегия на византийската администрация в града. Тук in situ /на място/ е открита най-голямата колекция от византийски оловни печати, над  500 бр., обхващащи периода от падането на  Преслав през  971 г. до 1088 г. Открити са също и оловни ядра и калъпи за тяхното отливане. Именно те дават и названието на т.нар. Административна сграда .

ozio_gallery_nano