1185 година от рождението на Христа! В северните балкански предели братята Асен и Теодор /Петър/ водят българите на бунт срещу византийската власт. Те имат силата на многочислената войска и на твърдината Търнов, но единствено контролът над последната българска столица – Велики Преслав, може да легитимира правото им на власт. Така от първия ден на възстановяване на Българското царство, Преслав си връща тежестта на стратегически и търговски център, столица на Петровата земя. Тук резидира прототронният епископ на България – втори по ранг след търновския патриарх, възражда се Преславската Света гора – десетки църкви и манастири. Пътищата и крепостите са реконструирани и оживени, земята отново дава изобилен урожай. Богатите археологически находки доказват, че 13-и век е време на благоденствие и мощ за преславния град.

Докато не се появяват нови грабители от север – татарите. Опустошението  е пълно, народът забягва по недостъпните планински стражници и оттам организира своята съпротива. Тъкмо в тези усилни години славата и твърдостта на Преслав угасват. Малцина остават да бранят бащино си огнище и името на симеоновата столнина, а църковния предводител се оттегля в резиденция при скалните обители над с. Троица.

ozio_gallery_nano