Когато говорим за документи от  Средновековието, като международни договори, владетелски грамоти, държавна и частна кореспонденция, ние си представяме червен восък или метална пломба. Отпечатъкът бележел строго и ясно кой е издал документа и какъв е неговия ранг. Благородството на материала пък показвало важността на грамотата и дори и давало име—хрисовул (злато), аргировул  (сребро), моливдовул (олово). Керовулите(восък) били по-популярни в Западна Европа, но и в източните предели хората ползвали тази практика. Печатите—тези уникални носители на информация, ни позволяват да проследим кариерата на различни исторически личности, да узнаем за официалните или частни контакти помежду им. Често те  допълват и  коригират сведенията за събития, разказани от средновековните хронисти.

Археологически музей “Велики Преслав” притежава най-голямата в света колекция оловни печати, открити в археологическа среда. Броят им вече надхвърля 500, датирани в периода 9-края на 11 в. Огромна част от тях, заедно с ядра за печати и глинени калъпи, са открити в голяма сграда във Вътрешния град. Те принадлежат на византийски управници от 971-1088 г., когато Преслав е главен град (стратегия).

     В музея се пазят също печатите на български и византийски владетели и сановници, открити в проучените комплекси на Преслав, в неговата по-близка и по-далечна околност. Те са свидетелство за активната кореспонденция между българския и  византийския императорски двор, за важността на Преслав като втори политически и стратегически център още в предстоличния му период.

ozio_gallery_nano