“Писаното остава” - казват старите римляни; “Да ся знае…” - пише неизвестен българин върху скалата! Благодарение на този житейски възглед на предците, миналото остава близо до нас, живее  и разказва чрез нас. Епиграфските паметници  ни говорят за значими събития, за строги управници и смирени духовници, за случки от живота на обикновени хора. И този разказ звучи  на  езика на нашите прадеди—далечен, но толкова разбираем.  

Преславската книжовна школа е основана от княз Борис ­I в столицата Плиска. След 893 г. новият княз Симеон I премества седалището на школата в новата българска столица Преслав, посвещавайки огромна енергия, за да вдъхновява един кръг от книжовници, преводачи и учители. За кратко време в Преслав била създадена внушителна библиотека от преводни книги с църковно и светско съдържание и оригинални творби на Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски. В този период школата се явява най-важният културен център не само в България, но и в целия славянски свят. През годините на могъщество на България Преславската книжовна школа постепенно се развива и достигайки до своя най-голям разцвет, тя била в състояние да изиграе своята важна роля в развитието и оцеляването на българите.

Колекцията от старобългарски надписи на Археологически музей “Велики Преслав” е сред най-богатите в страната. В експозицията на музея, по мазилката и блоковете на някои от запазените паметници - Кръглата църква, Източната крепостна стена -  могат да се видят оригинални кирилски, глаголически и гръцки надписи от 10-11 век. За нещастие, богатството на прословутата Симеоновата библиотека е разграбено и унищожено от завоевателите, а от малкото скрити  в руините книги, днес откриваме само костени и метални частици. Ето защо и малкият графит, и монументалният надпис, за хората от ХХІ век имат цената на книга.