Мащабното строителство за изграждането на новата столица Преслав в края на 9 – началото на 10 век, поражда необходимостта от декоративни материали за новите постройки. Наред с каменната пластика, разноцветните подови и стенни мозайки, в Преслав се появява едно ново приложно изкуство  - художествената керамика от бяла глина. През 9 век многоцветна трапезна и декоративна керамика се произвежда в Абасидска Месопотамия, където облицовъчните полихромни плочки украсяват дворците на Абасидите и някои джамии, а белоглинените рисувани съдове са известни със своето съвършенство далеч зад пределите на Арабския свят. Византия заимства двата вида луксозна керамика и ги усъвършенства в техническо и декоративно отношение, подчинявайки ги на духа на тогавашното константинополско изкуство. В края на 9-то столетие художествената керамика се появява и в новата българска столица Преслав. Наличието на големи количества от суровината – пластичната бяла глина, позволяваща ярко многоцветие на рисунъка, както и необходимостта от ефектна архитектурна украса за дворците, богатите представителни, жилищни сгради и големите столични църкви, обуславят бурното развитие на този нов художествен занаят. Производството на Преславската рисувана керамика преустановява  с падането на града под византийска власт през 971 г.

Изготвянето на изделията от белоглинена рисувана керамика се извършвало в специализирани ателиета от високо квалифицирани майстори и художници. Съдовете, направени в тази техника, са източвани на крачно грънчарско колело, а плочките са изготвяни с помощта на калъпи и шаблони. След изсушаването и първоначалното изпичане на изделията, те били украсявани с различни мотиви, изпълнени с разноцветни бои и глазури. За последните са използвани пигменти с минерален, растителен и животински произход. След нанасянето на изображенията, изделията били опалвани повторно.

ozio_gallery_nano


ozio_gallery_nano


 

ozio_gallery_nano