Заема площ от около 15 дка. Съставен от верижни сгради, двуделни и триделни постройки и оградни стени, които затварят обширен двор и го разделят на шест части. Многобройните помещения са използвани за жилища, за стопански и производствени цели. Има данни, че помещенията от западния корпус са служили за  производството на белоглинена рисувана керамика, а в североизточния край на комплекса е открита пещ за претопяване на стъкло. В северния двор е разположена кръстокуполна църква с четири свободни подпори за купола. Към северната и стена е долепена фамилна гробница с десет гробни камери и още един зидан гроб, свързан конструктивно със северозападния ъгъл на гробницата. Масивните стени и характера на находките в сградата южно от църквата позволяват да се допусне, че тази постройка е била двуетажна и е служила за жилище на собственика на комплекса. Откритите печати на царете Симеон и Петър и 18-те византийски печата от Х-ХI век свидетелстват, че комплексът е обитаван от високопоставено светско лице с отговорни административни функции.