Най-представителното място във Вътрешния град на Втората българска столица заемат двете основни сгради на Дворцовия архитектурен ансамбъл. Корпусите в комплекса са Големия дворец, наричан още Тронна палата, от изток и Малкия дворец известен и като Жилищен, от запад. Те са свързани посредством триделна сграда. Към комплекса спадат още Представителната сграда, южно от Малкия дворец и на изток - Владетелската базилика. Пространството между сградите се е изпълвало от площади, покрити с  масивни варовикови плочи. Под тях минават части от водопроводната и канализационна системи. В североизточния ъгъл на Тронната палата се разкрива трасе от улица, която свързва тази част от Дворцовия комплекс със Северната порта.

Главната постройка в архитектурния ансамбъл е Тронната палата. Сградата, която е издигната през столичния период, е с правоъгълен план, с дължина 35 м и ширина 22 м, ориентирана по посока север-юг. Главният корпус се състои от приземие и горен етаж. Приземието е разделено на две части – северна и южна. Северната  секция на приземието представлява преддверие, разделено на три помещения. Тук е бил официалният вход, от който, посредством стълба, се влиза в главната зала на втория етаж. Южната част на приземието е разделена от надлъжни зидове на главно помещение, фланкирано с по четири правоъгълни помещения. Средният надлъжен зид поддържа пода на главната зала. Тронната зала е била с правоъгълен план, разделен на три с колонади, оформящи два странични коридора. Предвид входа от север, вероятно тронът на владетеля е бил разположен от южната страна на централно място.  Дворецът  е бил с височина около 22 м. При проучването на сградата са открити забележителни образци на декоративната каменна пластика: бази, колони, капители, корнизи и др.

От северозападния ъгъл на Големия дворец се очертава триделната монументална постройка към Малкия дворец. Фасадата на тази сграда представлява продължение на северната фасада на Тронната палата. Сградата е осигурявала „топлата връзка” между двата основни корпуса.            

Жилищният дворец е разположен в западната и най-висока част на Дворцовия комплекс. В приземие, сградата е с правоъгълен план и посока север-юг. Основата е построена върху останките на сграда от предстоличния период, завършваща с полукръгла ниша на юг. Около ранната сграда е била издигната масивна каменна стена. В северната част на новата сграда е оформено преддверие с вход от север. От тук се е преминавало към главната южна част на сградата, която стъпва върху пространството на по-ранната постройка, посредством изкуствен насип. Този участък  претърпява няколко промени през столичния период, като е преустроен в централно разположен надлъжен тесен коридор и девет странични помещения.

Следващото голямо преустройство на комплекса настъпва в следстоличния период, през ХІІ в., и касае Малкия дворец. Променя се характера и предназначението на комплекса.  Свободните площадни и дворни пространства са застроени. Оформят се жилищни и производствени части на квартала. Развива се и некропол. Блясъкът  на старата столица отстъпва място на ежедневния градски средновековен живот.

ozio_gallery_nano