Царският манастир е представлявал ансамбъл от няколко отделни сгради, разположени на площ от 25 декара. Всяка от тях е имала П-образна форма и самостоятелен двор.

В манастирските сгради са били обособени просторни ателиета и работилници, в които се произвеждали декоративни изделия, необходими за украсата на представителните преславски сгради. Най-многобройни са находките от разноцветни каменни фигурки, подготвени за полагане на подови мозайки. Подовете на преславските дворци покрити с тях, били живописни като цветни лехи. Тук се правели и подобни, но по-фини фигурки от кост, които са били инкрустирани в мраморни плочи или многостенни колони, също произвеждани в манастирските работилници.

Сред находките има множество фрагменти от икони, с част от тях е реконструиран почти изцяло иконостас, какъвто все още не е откриван в други художествени центрове от Средновековието. Повечето от фрагментите са открити в останките на едно от манастирските ателиета. Иконостасът е керамичен, като в центъра му е изобразен Христос, седнал в лировиден трон. Намерени са и многобройни фрагменти от изящни съдове с растителни орнаменти и изображения на грифони, птици, лъвове и други животни. В редица помещения са разкопани останките от големи зидани пещи, най-вероятно използвани при обработката на цветни метали, както и на стъкло за съдове и прозорци.

Дворцовият манастир се намира в подножието на планински хълм, северозападно от царските дворци. В южната му половина се е издигала представителната жилищна сграда на игумена. Тя била свързана с малка, богато украсена църква с подземна гробница. Извън манастира, при западната му стена, има руини от обширна баня с подово отопление.

Манастирът вероятно е построен през 893 г., веднага след преместването на българската столица от Плиска в Преслав. Обитаван е до падането на града през 971 г., т.е. е съществувал през целия „Златен век” на цар Симеон и неговия син Петър.

ozio_gallery_nano