Средновековните рисунки и надписи върху камък, керамика, мазилка, кост, метал и др. носят названието графити, поради специфичната техника на изпълнение. Изображенията са надраскани върху мекия варовиков камък с остър предмет (нож, длето, шило и др.). В Преслав графити са открити при проучването на редица обекти, датирани в столичния период на града: Кръглата църква, комплекса в местността  Под Зъбуите, Граждански комплекси в местността Селище, търговските помещения и др. Графитите са  нанесени при вътрешното лице на крепостната стена, предимно върху втори, трети и четвърти ред на квадровия градеж, на височина до 2.00 м. Разкрити са през 1971 г., при проучвания на проф. Димитър Овчаров. Те попадат в северното разширение на крепостната стена. Обхващат участък от над 150 м. и датират от края на ІХ – началото на Х в. – времето на изграждане на тази част от крепостта, до падането на града под византийска власт през 971 г. В зависимост от застъпения сюжет, проф. Овчаров разделя рисунките на четири основни групи: изображения на животни, изображения на хора, символични знаци, рисунки и фигурални композиции. Последните са обединени в няколко групи: военни, ловни, еротични и ритуални сцени.

Те вероятно са дело на войници пазели старата столица. Разпространен бил шамантски култ. Антропоморфно изображение на жрец шаман и животинска фигура може да се види при най-запазения участък от крепостната стена. Еротичен привкус има дори във военните и ловните сцени  пълни с бикове, елени, орли и коне. Сред символите изобилстват и кръстове, подсказвайки, че знаците имат и религиозно-магическо значение.. Надписът “Ян грешен писал в темница седя” пък насочва историците, че край крепостната стена е имало и тъмници за провинилите се войници.

ozio_gallery_nano