Вътрешният град е разположен на висока тераса в подножието на хълма Зъбуите. Простира се на територия от четвърт кв. км., приблизително в средата на Външното укрепление. Има неправилен Г-образен план, предвид разширението на север и образувалата се от изток т. нар. чупка. На този етап от проучванията са разкрити южното, източно и северно трасе на стената. Ширината на основата е 3.20 м. Във височина се е издигала на 10 м, изградена от едри варовикови квадри, като при разширението си от север вътрешността на стената е била изградена от от ломени камъни, споени обилно с бял хоросан. Дебелината на стената е била 2.80 м. По северната и източната стена на разширението са били изградени  правоъгълни кули, т. нар. бастиони, с цел по-добра отбрана. Тук са и най-запазените участъци, до 10 м, от крепостните стени. Дължината на южната крепостна стена е 148 м, на източната 701 м, а северната се простирала на 558 м дължина.

     Кръгли кули са осъществявали връзката при ъглите на укреплението. Те са с външен диаметър от 9 м. Разкрити са и три порти - южна, източна и северна, издигащи се на внушителните приблизително 15 м. И трите порти са със сходен план – успоредно разположени, две двойки,  почти квадратни помещения, които образуват проход. Проходът, във височина,  се засводява, обединявайки тези помещения в една надвратна кула. В едно от помещенията е разположена вита стълба, като при южната порта тази стълба е от изток. Входът се е затварял с една двукрила дървена врата и една спускаща се по жлебове метална, т. нар. катаракта, чийто механизъм за спускане се намирал на третия етаж. Изключение прави северната порта, наричана и желязна, или главна, тъй като била допълнително снабдена с втора катаракта. Масивната дървена врата се е намирала от вътрешната страна на портата и се е отваряла навътре. Стената е завършвала със зъбери, които оформят  бойници. Бранителите на крепостта са обстрелвали вражеските войници от процепите на свода.

ozio_gallery_nano