Велики Преслав, какъвто го познаваме от изворите, миниатюрите и преди всичко – от археологическите находки, не е само лукс и парадни церемонии. Всекидневието на неговите жители е било несъмнено под влияние на столичните порядки, но то е било твърде пъстро и запълнено с грижата на всеки един за прехраната на собственото му семейство. От ранни зори царските надзорници регулирали питейната вода, а с първите слънчеви лъчи стражите отваряли градските порти. Търговци от близо и далеч предлагали разнообразие от стоки и храни, а чевръсти майстори огласяли кварталите със звъна на своите инструменти и чаркове. По каменните улици бързали царски доставчици, долавяла се миризмата на прясно изпечен хляб и вкусни гозби. Строители, каменоделци, декоратори вдигали ден след ден снагата на някоя величествена сграда, други редели страховитите зъбери на крепостните стени. В казармите войниците потягали оръжие и изучавали бойния строй и тактически похвати, а инженерите сглобявали различни стенобойни машини. Над града нерядко се разнасяла хармонията на църковни песнопения, случвало се и дрезгавия ек на ловен или боен рог да призове на сбор достойните мъже… Достолепни боили, екзотични търговци, пъргави слуги, вестоносци – всички те оживявали деня на столичния град. А когато се случело по площадите да мине някоя знатна господарка със свитата си, погледите спирали на тежката свила, брошките, наушниците и златните огърлия, обсипани с перли и скъпоценни камъни. Обикновените столичанки не блестели в злато, но пък носели гордо своите стройни осанки и скромни накити, направени изкусно от преславските майстори. Така минавали изгреви и залези, в които Велики Преслав търпеливо градил своята история и култура, за да го има и днес.

ozio_gallery_nano