Бляскава илюстрация на живота в Преславските дворци е златното съкровище, oткрито  през 1978г. при земеделски работи в близката до стария град местност Кастана. При последвалите спасителни проучвания са намерени повече от 170 предмети, скрити в зиданата пещ на обикновена бедна хижа в селището. Те са изработени от злато, сребро и бронз, украсени са с клетъчен емайл, скъпоценни камъни и перли.  Внимателният анализ на находката показва нейният сборен характер - тя включва  дамски накити от Х век, изработени в Константинопол и Преслав, но също и  бижута от ІІІ-VІІ век, чието присъствие подсказва за вкуса на притежателите им към старите и луксозни предмети.

Разкопките изясниха някои важни и любопитни факти: в м. Кастана е съществувало старобългарско селище - предградие на столицата Преслав; следите от опожаряване в него потвърждават сведенията на византийските автори, съвременници на събитията около превземането на града през 971г.

Ако към тези факти добавим и принадлежащите към находката 15  византийски монети от  Константин VІІ и Роман II / 945-959г./, възниква догадката, че луксозните бижута са попаднали на това място по време на бурните събития между  969 и 971г. Тогава Преслав е обсаден и превзет от  Киевския княз Светослав и  две години по-късно - от византийския император Йоан Цимисхи. Дали Съкровището е укрито от верен на владетеля слуга или е било плячкосано при щурма на Двореца - можем само да гадаем. А че това е само част от богатствата на българските царе, показват многото други находки от двореца.

Клетъчен емайл

Най – красивите бижута от Преславското златно съкровище са изработени посредством техниката на клетъчния емайл. Това е една от най–сложните ювелирни техники, проникнали в България под влияние на византийското изкуство. Емайлът се приготвял от стъкло, с добавка на олово и оцветители, разтопени в глинени поти. След изстиването, сместа се стривала на прах и към нея се добавяла вода, до получаването на  паста.   Върху металната основа на предмета, обикновено златна, с подгънати под прав ъгъл краища, предварително се нанасял с щампа контурът на изображението. Детайлите се нанасяли допълнително с остра игла. След това, с пинсета и специално лепило, по направените контури  се залепвали ребром фини пластинки. В образуваните клетки се сипвал припой и основата на предмета се нагрявала за запояване на пластинките. В заградените от тях пространства се поставяли различно оцветените емайлови пасти и предметът отново се нагрявал /до строго определена температура/, за да се получи остъкляване на емайлa. След изстиването, украшението се полирало и при желание се украсявало допълнително с филигран, гранулиране или  скъпоценни  камъни.