Градът възниква десетилетия преди да бъде обявен за столица -  вероятно в началото на ІХ в., при хановете Крум или Омуртаг. Още в предстоличния период Преслав бил здраво укрепен и благоустроен. Той охранявал близките старопланински проходи и едновременно с това бил ханска резиденция. След официалното приемане на християнството (864 г.), в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града. Мощните укрепителни стени, важното място на града във военно-административната система на държавата и не на последно място - християнската традиция, която безспорно е съществувала по тези места още през късната Античност, са най-важните причини, които обясняват избора на Преслав за новата столица на християнска България.
През 893 г. свиканият от княз Борис І събор обявява преместването на столицата от Плиска в Преслав и издига на престола Симеон (893-927), признат и от византийските хронисти за един от най-ерудираните владетели на своето време. Според третото решение на събора, българският език е обявен за официален в богослужението и държавната канцелария. Така били създадени всички необходими предпоставки за протичането на онези събития, процеси и явления, наричани днес „Златен век” на българската духовна и материална култура.
Когато разказва за цар Симеон, Апокрифната българска летопис свързва неговото име с мащабна строителна дейност: „...след това прие българското царство Симеон... и великия град Преслав той… гради и създаде в 28 години...”. Това сведение се потвърждава и от археологическите проучвания. Вероятно още в първите години от управлението на Симеон (или последните десетилетия от управлението на Борис І), по-ранната крепост била разширена в северна посока и около нея била изградена втора - външна крепостна стена, която обхващала площ от 3,5 кв. км. По този начин разширеното пространство на по-ранния аул добило значение на цитадела, наричана още Вътрешен град, който бил център на върховната светска и духовна власт. Площта между двете крепостни стени (Външен град) и близките околности, били същинската градска територия.  Тук се издигали болярски имения и манастири, обособени били занаятчийски и търговски райони, както и жилищните квартали на обикновеното население.  В скрипториите на манастирите кипяла усилена книжовна дейност, превеждали се от гръцки и се създавали оригинални произведения на български език, а в работилниците на някои аристократични имения, манастири и в производствените квартали изкусни майстори създавали изящни произведения на прочутата преславска рисувана керамика, ювелирното изкуство, резбата върху кост, дърво и камък.  Археологическите разкопки доказват, че градът продължава да се развива и достига своето най-голямо великолепие при управлението на цар Петър (927-969г.).
За по-малко от столетие, Преслав се превърнал в един от най-красивите и благоустроени градове на тогавашна Европа. Със своите  величествени  дворци, храмове и представителни сгради, свързани чрез улици, площади и покрити галерии, българската столица била достойна да съперничи на Константинопол.
Блясъкът на Преслав помръква след смъртта на цар Петър, през 969г., когато българската столица е завладяна от киевския княз Светослав. Две години по-късно, през 971 г. - на Великден, Преслав е превзет от византийския император Йоан Цимисхи и наречен Йоанопол. След възстановяването на българската държавност, в годините на Второто Българско царство, градът е важен административен и митрополитски център, а прилежащата му територия е наричана „Петрова земя”, тъй като станала имение на оттеглилия се от престола цар Петър II. През 1388 г. Преслав е превзет от войските на османския пълководец Али паша.
Днес част от великолепието на някогашната столица е съхранено в Археологически музей „В. Преслав”. За разкоша на преславските дворци и изтънчения вкус на неговите обитатели напомнят изящните образци на преславската рисувана керамика и мраморни архитектурни детайли, а десетките надписи върху камък и керамика свидетелстват за книжовната и просветна дейност. В съкровищницата на преславския музей може да се види и изключителното Преславско златно съкровище, което неволно ни връща към думите на Йоан Екзарх.:

"Когато някой обикновен и беден човек и при това чужденец, идвайки отдалеч, стигне до портите на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли да го пуснат. И като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и целите изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено красиво с камък и дърво и различни краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен сламените колиби. И той ще се учудва и ще изглежда, че сякаш си е изгубил ума..."

ЗЛАТЕН ВЕК НА БЪЛГАРИЯ ІХ-Х в.

Златният век на България е един кратък за мащабите на историята период от време. Но период начертал столетия напред културното развитие на България. Период на утвърждаване на българската и славянска цивилизация.” Векът” на Симеон. И някак  лесно, но бързо надскочил пределите на Българската държава и развитието на Европа още тогава. Десетки нови манастири, работилници за белоглинена керамика, пещи, скриптории с усърдни монаси и не само. Архитекти, строители, дърводелци и резбари. Навсякъде в столицата израстват сгради , храмове, украсяват се със скулптури, мозайки, сребро, злато и стъкло, мраморни колони, фризове, лъвове и орли…  И нови по дух хора - изтънчена аристокрация и  болярки с вкус и око за красивото. И разбира се Симеон” като нов Птоломей събрал всички божествени книги, с които палатите свои изпълнил”/анонимна  “Похвала за цар Симеон “ – Х в/. Който може чете  и се чуди на “Шестоднев “ на Екзах, на трактата “, За буквите” на Ч.Храбър, “ Беседата против богомилите “ на презвитер Козма, приписките на Тудор Доксов, похвалните жития и анонимната летопис.

КНЯЗЕ, ЦАРЕ, УПРАВИТЕЛИ, ПИСАТЕЛИ  И ДУХОВНИЦИ СВЪРЗАНИ С ПРЕСЛАВ

• княз Борис І Михаил, български владетел, упправлявал в Плиска, замонашил се и починал в Преслав на 2 май 907 г.
• цар Симеон I (893-927),  управлявал в Преслав
• цар Петър I (927-969), управлявал в Преслав 
• цар Борис II (969-971), управлявал в Преслав 
• цар Роман (978-991), брат на цар Борис ІІ
• Чергубиля  Мостич - трети по ранг при царете Симеон и Петър, умира на 80 г., погребан в Преслав
• Наум Преславски, български светец и книжовник
• Константин Преславски, български духовник и писател
• Черноризец Храбър, български духовник и писател
• Йоан Екзарх, български духовник и писател
• Тудор Дуксов, български духовник и писател