На едно от най-представителните места във Вътрешния град е разкрит великолепен църковен храм. Близостта му до Дворцовия комплекс посредством улица, дълга 30 м и широка 1.50 м, го определят като Владетелска базилика и част от великолепния дворцови ансамбъл. Внушителните ù размери от  47.50 м дължина и 21.10 м ширина я превръщат във втората по големина българска църква, която е открита по нашите земи. В храма се е  влизало от запад в триделен външен притвор или ексонартекс, следва второ преддверие или нартекс. Централното помещение е разделено на три кораба и завършва с обширно и дълбоко предолтарно пространство, с три апсиди. Предполагаемата ù датировка е ІX в. и се свързва със строителството на монументални църковни сгради, след християнизацията на Средновековна България при княз Борис І. По всяка вероятност, през този първи строителен период, храмът не е включвал външния притвор. Следи от допълнителен вход са открити от юг на притвора, като вероятно е имало вход  и симетрично от север. Подът на преддверието е бил настлан с големи мраморни плочи. През втория строителен период от Х в. е било добавено и външното преддверие с почти квадратни помещения от север и юг. Следите сочат, че в северното помещение е имало вита стълба за втория етаж. Трябва да отбележим, че външният притвор престава да съществува през втората половина на ХІв. Градежът е от специално издялани и еднакви по размер блокове от варовик, с дължина над един метър, както и  фрагменти от мраморна и варовикова архитектурна декорация – капители, бази, облицовъчни плочи и др. Владетелската църква има подчертан представителен характер, за което говорят, освен подовата настилка от мраморни плочи, цветните кубчета, оформящи плетеница в стил opus sectile. Тези плетеници оформят шест успоредни ивици в централния кораб, като пространството между тях е също настлано с бели мраморни плочи. Владетелската църква, вероятно извисяваща се на височина от 20 м, заема важно място в градоустройството на Втората българска столица.