През Х в. няколко верижни постройки оформят площад в южната част на Вътрешния град. Площадът е бил с важно значение за цялостния градоустройствен облик на столицата. Централно място на площада заема Фиалата  - (от гръцки език, означава плитка чаша),  която е уникално водно съоръжение, изградено на 23 метра от източната половина на портата. Устройството му е белег за високите достижение на старобългарските архитектура, естетика и градоустройствен замисъл. По форма фиалата представлява кръгъл, отвън, декоративен басейн. Вътрешността на басейна е правилен осмостен, а дължина на отделните му страни е 1,10 м. Тази форма е постигната чрез облицовка с червени тухли, поставени в десет хоризонтални реда, а фугите са обмазани с водоустойчив червен хоросан. От външната страна градежът е от големи варовикови блокове, които са поставени в хоризонтални редове. Формата им е леко трапецовидна и наредени един до друг, споени с бял хоросан, те образуват външния, кръгъл профил на фиалата, който е с диаметър 5,80 м. Горната страна на  повърхността на басейна е облицована с полирани мраморни плочи, върху които е стъпвала колонада от мраморни стълбчета, носещи полусферичен, балдахинов покрив. Водоснабдяването е ставало чрез отделни канали от глинени и оловни тръби. На южната стена на басейна е вместен отточен канал, чието начало е керамична тръба с диаметър 0,12см. В горния край на градежът има още един канал, който преминава по цялата му ширина, като в началото той е от глинени тръби, а във вътрешността на зида - от оловни.

     През същият период непосредствено от запад е разположена малка кръстокуполна църква с вписан кръст, три апсиди и едноставен притвор. Дължината й е 13 м, а ширината 7 м. През ХІ в. около църквата се разполагат първите гробове от християнски некропол, използван най-интензивно през ХІІ-ХІІІ в. На по-малко от метър, северно от църквата, е разкрито южното трасе на разширението на преславския аул.