Изложба: “Шедьоври на византийското изкуство (IX-XIV в.) от Лувъра”
в Археологически музей “Велики Преслав”
20.06 - 05.11.2018 г.
Изложбата включва предмети от департамент „Произведения на изкуството” на Лувъра. Повечето от тях се датират в периода IX-XII в, когато развитието на приложните изкуства във Византия преживява своя апогей, а в ателиетата при императорския двор се създават истински шедьоври. Ролята на Константинопол върху различните видове изкуства през този период е изключителна, не само в самата империята, но и далеч зад нейните предели. Огромните богатства, които се стичали към столицата (за сметка на изтощените провинциални области) и разкошът на императорския двор, били недостижим идеал за много владетели от Европа и Азия. В императорските ателиета се създават произведения с най-високо качество, съвършени образци на малките форми на изкуството. Високата художествена стойност на част от експонатите в изложбата (иконата от триптих с изображение на Христос Пантократор, медальоните с клетъчен емайл и керамичните плочки с полихромна украса), свидетелства за тяхната принадлежност именно към продукцията на императорските работилници във византийската столица.
Превземането на Константинопол от кръстоносците и създаването на Латинската империя (1204-1261 г.) водят до упадъка но много видове приложни изкуства. Загубата на столицата обаче способствала за развитието на местните центрове. След възстановяването на Византийска империя през 1261 г., въпреки разцвета на живописта, мозайките и архитектурата при династията на Палеолозите, повечето от приложните изкуства вече никога не преживяват същия подем. Въпреки това, традициите на византийското изкуство се проследяват дори и след превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г.
1. Плочка с изображение на паун, т. нар. „константинополски” ателиета (нелокализаирани), IХ-Х в.
Белоглинена керамика с полихромна украса
33х33 см
Париж, музей Лувър; департамент „Декоративно изкуство”
Запазена е централната част и един от ъглите на плочката. Долната част - с краката на пауна и платформата на която е стъпил, принадлежи на друга подобна плочка със същата украса и размери.
2. Плочка с изображение на розета, т. нар. „константинополски” ателиета (нелокализаирани), IХ-Х в.
Белоглинена керамика с полихромна украса
Размери: 30х30 см
Париж, музей Лувър; департамент „Декоративно изкуство”
Двете керамични плочки най-вероятно представляват част от украсата на иконостас или темплон. Това предположение намира основание в сходството на техните декоративните мотиви с орнаментиката на мраморни и варовикови релефи от олтарни прегради, а също и в близостта на някои елементи (кръгли медальони около изображенията, кехлибарен фон и сърцевидни листа в ъглите), с подобни детайли върху керамични икони от Художествения музей Уолтърс и Лувъра. В подкрепа на тази хипотеза са и подобни находки от Преслав - керамични плочки, икони, колонки и корнизи, които позволяват реконструкцията на украса за темплон.
Предметите са част от изложбата „ Шедьоври на византийското изкуство (IX-XIV в.) от Лувъра” в Археологически музей „Велики Преслав” от 20.06. до 5.11. 2018 г.
3. Плочка от триптих с изображение на Христос Пантократор (Вседържител)
Константинопол, края на X в.
Слонова кост
Произход: колекция на френския художник и колекционер Пиер Ревоал (1776-1842 г.); придобитa през 1828 г.
Париж, музей Лувър, департамент "Произведения на изкуството"
Върху изобразителното поле е представено фронтално допоясно изображение на Христос Пантократор, който с дясната ръка благославя, а в лявата държи евангелие. Изкусно предадените черти на лицето във висок релеф и моделировката на пръстите на ръцете (макар и до известна степен контрастиращи със сравнително плоскостно предадените гънки на дрехата), свидетелстват за изключителното качество на изработка. Плочката вероятно е функционирала като централна част от триптих, за което се съди по отворите в четирите ъгъла, към които са били закрепени странични крила. Върху тях вероятно са били представени светци или Богородица и Йоан Кръстител, които заедно с изображението на Христос съставят композицията Дейсис (Моление). Образът на Христос Пантократор от Лувъра е почти идентичен с други две изображения върху подобни предмети – от музеите Фицуилям в Кеймбридж и Ермитажа в Санкт Петербург. Иконографските и стилистични сходства на тези три икони отнасят изработката им към продукцията на един майстор или едно ателие във византийската столица.
4. Медальон с изображение на Архангел
Константинопол, кр. на ІХ – начало на Х в.
злато, клетъчен емайл
Произход: колекция на френския политик Виктор Гай (1885-1904 г.),
дарена през 1909 г.
Париж, Лувър; департамент „Декоративно изкуство”
Върху медальона е представен бюст на архангел, с кръгов нимб около главата и криле, облечен в лорос. В дясната ръка държи скиптър, а в лявата глобус. Изображението е представено върху фон от изумруденозелен емайл, характерен за византийските клетъчни емайли от IX - първата половина на X век. Медальонът вероятно произхожда от украсата на подвързия за книги от Съкровищницата на базиликата Сан Марко във Венеция. Емайлите, фиксирани върху подвързията от Венеция, се отнасят към същата група като емайлите от вотивната корона на Лъв VI (съхранявана в същата съкровищница). Изображението на император върху централната плочка на короната, идентифицирано с Лъв VI (886-912 г.), позволява отнасянето на цялата група емайли към края на ІХ – начало на Х в.
Медальонът е част от изложбата „ Шедьоври на византийското изкуство (IX-XIV в.) от Лувъра” в Археологически музей „Велики Преслав” (20.06.- 5.11. 2018 г.).
5. Медальон с изображение на Христос – злато, клетъчен емайл
Константинопол, втора половина на Х-ХI век
Размери: диаметър – 2,4 см
Лувъра, департамент „Произведения на изкуството”
Придобит през 2004 г.
Медальонът вероятно представлява част от украсата на рамка на икона. Върху него е показано бюстово изображение на Христос Пантократор с кръстен нимб около главата, който благославя с дясната ръка, а в лявата държи евангелие с богато орнаментирана подвързия. От двете страни на изображението са изписани буквите IC XC (Иисус Христос) с титли за съкращение. Образът на Христос е представен върху златен фон, характерен за византийските клетъчни емайли след средата на Х век. Високото качество на изработка отнася предмета към продукцията на столичните ателиета в Константинипол.
Предметът е част от изложбата „Шедьоври на византийското изкуство от Лувъра” в Археологически музей „Велики Преслав” (20.06.- 5.11. 2018 г.).
6. Нагръден кръст – реликварий
Кюстендилско, България ; XII век
Бронз; отливане, гравиране
музей Лувър , департамент Средновековие - Париж, Франция,
Запазена е само лицевата половина на кръста. В горния край на отвесното рамо е имало две петлици за шарнир (чрез който е ставала сглобката с другата половина), а в долния – една. В центъра е представен Христос в цял ръст, насреща, с кръстат нимб и стъпил върху супендиум (пиедестал или украсена възглавница, атрибут на царска власт). С дясната ръка благославя, а в лявата държи евангелие. От двете му страни са гравирани буквите IС ХС (Иисус Христос). Върху дясното и ляво рамо на кръста са представени бюстови изображения на Богородица и Св. Йоан Кръстител, сочещи Христос. Изображенията им са съпроводени с надписи: МР ѲV и IW. В горния край на отвесното рамо е показан бюст на светец с придружаващ надпис ѲЕОΔ /ОРО(С). Макар че чертите на лицата са изтрити и предметът е съхранен само частично, умело предадените дипли по дрехата на Христос показват високо качество на изработка.
От вътрешната страна, по напречното рамо и долната част на отвесното рамо, е врязан деветредов кирилски надпис: “Мощь стго кьлимѦт/а и стго георгиа цѣла/Ѧ стго георъги/а пре/ломл/лена Ѧ/ кьли/мѦ/та
„Мощи на Свети Климент и Свети Георги. Цялата (е) на Свети Георги, а преломената (е) на Климент.”
Надписът свидетелства за българската народност на собственика и гравьора на надписа.
Кръстът е част от изложбата „ Шедьоври на византийското изкуство (IX-XIV в.) от Лувъра” в Археологически музей „Велики Преслав” от 20.06. до 5.11. 2018 г.
7. Три гривни
България (?), XII-XIII век
Сребро; изковаване, гравиране, цезилиране
Произход: колекция Гюстав Шлюмберже, 1929 г.
Париж, музей Лувър, департамент "Произведения на изкуството"
Гривните са част от колекцията на френския византолог Гюстав Шлюмберже (1844 - 1929г.), завещана на Лувъра от своя притежател. Според някои изследователи, те произхождат от територията на дн. България. Изработени са чрез изковаване върху матрица и допълнително гравиране и цизелиране . Съставени са от две полуцилиндрични части, сглобени чрез шарнири и украсени с изображения на същества от персийската митология, които често се срещат във византийското и ислямското изкуство: сенмурви, конници, птици и лъвове, вписани в кръгли медальони. Изображенията са рамкирани с геометрични и растителни мотиви.
Гривните са част от изложбата „ Шедьоври на византийското изкуство (IX-XIV в.) от Лувъра” в Археологически музей „Велики Преслав” (20.06.- 5.11. 2018 г.).
8. Купа
кр. XIII – първа половина на XIV век
Глина с оранжев цвят след опалването, с фини примеси от стрита керамика с бял и жълт цвят; бяла ангоба, бледожълта оловна и зелена глазура
Неизвестен произход.
Придобита през 1936 г. в Париж от антикваря Манолис Сегредакис и по-късно подарена на Лувъра.
Париж, Musée du Louvre, департамент "Произведения на изкуството"
Купата се отнася към групата на съдовете от Солун и/или Константинопол. Върху вътрешната й страна е представен воин пехотинец, с шлем, ризница, щит и копие. Изображението е направено чрез врязване с острие върху покривен (подглазурен) слой от бяла ангоба. Представеният воин би могъл да бъде кръстоносец, което би било единственото изображение от този род върху керамика.
Предмета е част от изложбата „ Шедьоври на византийското изкуство (IX-XIV в.) от Лувъра” в Археологически музей „Велики Преслав” от 20.06. до 5.11. 2018 г.