Кръглата църква, наричана още Златна и Симеонова, е израз на най-високите достижения на старобългарското монументално изкуство. Проучванията на обекта започват през 1927 г. и продължават няколко години до пълното му разкриване. От приписка на Симеоновия братовчед Тудор Доксов  научаваме, че църквата е била построена в първите години на десети век. Църквата е разположена на около 200 м южно от южната порта на Вътрешния град. Строителите са натрупали изкуствен насип, на който е построена църквата. Златната църква е с централен план. Кръглият наос (централното помещение) с диаметър 10,50  м е разчленен от дванадесет полукръгли ниши,  на западната страна в три от тях са входовете, а дванадесетата от изток е образувала олтарната апсида. Пред челните страни на нишите са се изправяли дванадесет беломраморни колони, отстоящи на 0,60 м от тях, които са поддържали околовръстна галерия и низ от колони за стъпване на купола. В средата на централното помещение (наос) личат останките от амвон (издигната площадка, откъдето проповядва свещеника). Към наосът е пристроен правоъгълен нартекс (притвор), в който четири симетрично разположени колони са поддържали горен етаж, от който се е преминавало в галерията на наоса. В двата ъгъла на нартекса са разположени две цилиндрични кули, като в северната са запазени следи от извиваща се към втория етаж стълба. Притворът е обхванат от север и юг с две външни помещения, а от запад с почти квадратен атрий (двор). На източната стена в южното помещение е бил изграден мраморен баптистерий (кръщелня). Стените на атрия, както и тези на наоса, са разчленени от ниши, пред които има колонада. В центъра на двора има кладенец свързан с литургични нужди.

Върху южната стена на притвора, още по време на строежа на църквата, са били врязани три надписа. Единият,  изписан с кирилица  съобщава, че строежът на църквата се е извършил под ръководството на  „хартофилакс Павел”. Другите два са врязани с глаголически букви. Около църквата и в самата нея са извършени няколкократни погребения.

Освен с оригиналните си архитектура и планова композиция, Кръглата църква е забележителна с богатата си декорация, която съчетава мраморна резба, рисувана керамика и стъклена мозайка. В скулптурната ù украса се срещат елинистически образци, изображения на птици и ловни сцени.

На юг от Кръглата църква е разкрит манастирски комплекс, който е изграден по-късно от църквата. Разкритата на няколко метра южно от църквата верижна постройка, ориентирана запад-изток, е била свързана с жилищните нужди на монасите. Разкритите скриптории (помещения за преписване на ръкописи) и работилници за рисувана керамика, една от които на изток под самата Кръгла църква, били не само средища на религиозно-просветен и книжовен живот, а и едно от местата за изработване на преславската белоглинена керамика.